За компота и още нещо..

Говоря за себе си често.Твърде често.Но не пиша за себе си.Твърде никога.Твърде боязливо.Твърде несъсредоточено понякога.Особено когато невротичното ми самосъзнание е под силното влияния на поредния пикантен чалга текст,в който „лирическият герой” се обяснява в любов на „безкрайните”крака на лирическата героиня и й пише”6,6,6..”И аз получих много шестици..дори и за краката си.И за нескромна купчинка други неща.Започнаха да говорят за мен много и..често.Твърде често.Дори писаха за мен.Няколко пъти.А аз като че ли наблюдавах всичко това през огромни смешни очила за 3D прожекция..И си поставях оценките сама.Поиска ми се да се възгордея малко и..получи се.Понякога се самоопределям като надменна.Никой друг не е съгласен,защото никой не знае какво си мисля.Понякога..И все пак бях убедена,че не съм се променила кой знае колко,че не съм пораснала,че все още изражението ми е детско и непринудено.Бога ми,не успях дълго да се наслаждавам на заблуждението си.Гледаш надменно,като ледена кралица-каза ми майка ми и все едно ме удари с чук по главата.Сигурно е така,когато използвам градския транспорт в София,помислих си аз с идеята да се утеша.Всички гледат лошо,когато прекарват по 1 час в миризлив автобус,за да се приберат у дома.Имам един приятел,само той не гледа лошо.Дори поздравява хората ей така,без причина,в и извън автобуси,а те го гледат с недоверие и страх.Може би репетират за ролята си във филм на ужасите..Или просто живеят в него.
Една олимпиада,един училищен концерт,един мюзикъл.Една година на напрежение.Като балон,в който се крие тайно послание.Балонът се надува,надува,надува..и се пука в най-критичния момент.Най-подходящия момент.И сред парцаливите цветни парченца по земята съзираш малко сгънато листче.С разкривен мастилен почерк някой е написал:Красивите неща са краткотрайни.Точно песен време.Точно мисъл време.Точно поглед време.Изслушай ги..Помисли ги..Виж ги..
Аз имам странна биография.Като на всички останали.Смея да твърдя,че почти покривам списъка с характеристики на средностатистическия студент-неудачник.Лягам си неприлично късно,не се плаша дори от първата си сесия,пия джин със съквартирантките си и доста често говоря неприлични неща.Съвсем скоро дори осъществих една своя дългогодишна мечта-да спя на фотьойла в чужд апартамент.Беше приключенско,удовлетворително и..ръбесто.
Нямам криминално досие,нищо притеснително(освен предстоящия изпит по Логика).С две,три,четири думи-би трябвало да съм в мир със себе си.Но имам един огромен недостатък,с който просто няма как да се помиря-мисля твърде,прекалено,засилено,извънредно,умопобъркващо много.Това мое любимо занимание е оставило своя незаличим отпечатък и върху физиката ми-необикновено големия ми нос.Моят близък приятел и гений,Оскар Уайлд,ми помогна да осъзная това:”Започне ли да мисли човек,лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело,или в някаква друга подобна уродливост..”(„Портретът на Дориан Грей”).Съдейки по носа си,спокойно мога да заключа,че съм надарена с красив ум или нещо от сорта.Но сякаш всичко на този свят съществува,за да ме опровергае.Моят близък приятел и гений,Оскар Уайлд,изигра ролята на палача(което малко преди това направи майка ми) и отсече:”А умът на високообразованият човек е нещо ужасно.Той е като антикварен магазин,пълен с уродливи и прашни вехтории,чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност”.Не зная до каква степен ми е угодно да се съглася с този афоризъм.Та нали основната идея на човешкия живот била да се учиш,за да сполучиш?Не се ли очаква от мен да трупам умствен багаж,за да мога един ден да си купя рокля на Gucci?
Говоря за себе си често,но не пиша за себе си.Аз имам странна биография,но нямам криминално досие.Носът ми е голям,не харесвам роклите на Gucci.Умът ми е пълен с разни уродливи и прашни вехтории,които грижовно подреждам всеки ден.Обичам компоти,ям ги предимно,когато нямам пари за храна.Или когато просто ми се дояде.
Обикновени чудатости.Чудатостите на един лауреат.На един артист.На един сноб.На един циник.Нa един песимист.И все пак държа да отбележа,че..да!!! Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!