Случвало ли ви се е някога да се удивите от собствената си смелост?Да се погледнете отстрани и да се изумите?Този дързък шемет с надменно-предизвикателен поглед-това аз ли съм?Умираме стотици пъти,но след всяка смърт придобиваме по една нова уродливост.Била тя нагла подигравателна усмивка или стигаща до извратеност разкрепостеност-усещаме я,другите я виждат.Боли при допир с нея.Давай!Предизвикай ме!Нахъсай ме!Да те убода!Да те пронижа!Тръгни си!Ще се върнеш..Ще поискаш пак да те убода..Пак да те убия..Връзките между нас-това са спойките между моите и твоите уродливости.Днес са тънки нишки от добри намерения,след известно време стават плетеница от конопени въжета..После ръждясват.Непостоянство на материята.Но перманентна непрекъсваемост.Иди си!Не се връщай никога.Но ще помниш.Че си ме предизвикал.Че съм те предизвикала.Че съм те оплела в златна паяжина от добронамереност.Че съм те обесила на конопена примка.Че съм те отровила.С ръжда.
Който и да си!Когато и да е..Ще поискаш още.