На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

..

Не чукай.Просто влез и..нищо.
Безшумно отвори и затвори.
Ела до мен в студеното огнище,
от ледено-зеленото пийни.
Омаян,ще поискаш да останеш.
Окаян,ще обичаш,ще решиш,
че имаш сили всичко да направиш,
че можеш лесно да ме подредиш.
И с пръсти потреперващи ще търсиш
от пъзела най-липсващата част.
И късно,доста късно ще откриеш,
че пъзел,но неподредим,съм аз.
Не дишай.Просто спри и..нищо.
Без ропот замълчи и угасни.
Ела до мен в студеното огнище.
Пийни последна глътка и..заспи.
Публикувано от в

1 коментар:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)