И миг,и два,и стон,и тих
отнесен розов шепот.
И снежен дъжд от рой сълзи
блести във виолетово.
И златен лъч във ръж-коси
се къпе безнаказано..
от длан дланта изплъзва се
и гмурка се във залеза.
И юда есен зорко бди
над думи неизречени.
И полъхът на нов копнеж
се буди бодър вече.
И сянка с есенни коси
през ръж от болки тича
и в рани са нозете й..
май някой пак обича!