Шарено.

И вчера,и днес,и утре сме кълба от шарени емоции,в които по неповторим начин са вплетени сребърните нишки на съмнението.Миговете са квадратчета от кръстословица.Понякога ги запълваме адекватно,понякога нямаме химикал.И ги оставяме празни.Съмняваме се..коя е правилната буква и съществува ли такава?Не е ли достатъчно да изберем подходящата,а не непременно онази,която участва в образуването на скучна еднозначна дума?Да попишем безумици..Да подраскаме в квадратчетата.Да порисуваме слънца и смешни човеци с големи носове и накривени шапки.Да превърнем черно-бялата кръстословица в цветна мозайка.Да оживее от цвят.Да се разстели над сивото като вълшебно килимче.Няма да полетим с него.Ще лежим задружно върху килимчето от мека шарена прежда и ще натискаме сивото.И то ще се поумори.Ще задреме.Докато не решим да си отидем.Тогава всичко пак ще стане на квадратчета.И буквоблъсканица.Последвана от драсканици.Защото и вчера,и днес,и всякога сме кълба от шарени емоции,в които по неподражаемо безредие са вплетени златните нишки на лудостта.Лудостта да оцветяваме празните квадратчета,а после да оставяме боите да изсветлеят.И да ограждаме петната с прави линии.Отново.