За отдадеността или От колко внимание се нуждаят жените?

„Мисля,че ти обръщам достатъчно внимание”
Изказване от този вид рядко извиква адекватна реакция у една представителка на нежния пол.Още повече,че подобен „бисер”,отронил се от голямата уста на някой чаровник,канализира педантичната женска мисъл в поне десет различни посоки.Тя неминуемо започва да го перифразира,докато по силата на своята желязна логика не го преобразува в трагичното „Мисля,че изискваш повече внимание,отколкото ти е необходимо”.Преведено на езика на истерията-Да на шоколада!Да на носните кърпички!Да на изключения телефон!
След поредното блокче млечна наслада обаче идва равносметката-дали е имал предвид точно това?Дали не е искал да ме подсети за съществуването и на други индивиди,като например..хм..семейство,приятели,рошав котарак..?!?
Да развееш бялото знаме е далеч по-трудно от това,да приготвиш вечеря за четирима,без да си хващал тенджера през живота си.А да се погледнеш отстрани и да се изсмееш на собствената си глупост-това вече е върхово постижение.Имам чувството,че малките поражения са къде къде по-очарователни от постиженията -с дъх на черен пипер и загоряло..Аз не мога една супа да забъркам,колкото и да се суетя и да я обгрижвам,а изисквам слонски дози внимание.Накъде съм тръгнала ли?Към топлата витрина.Добър ден!Двеста грама ориз със зеленчуци,моля!И един черен шоколад…Днес не съм настроена за подвизи,но утре..Утре ще забъркам супа.