На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

събота, 14 януари 2012 г.

Виждаш ли мастиленото петънце?
Това е моят стих за теб.
Защото нямам думи да те нарисувам.
Защото нотите за тебе са фалшиви.
Защото струните не са настроени.
Понеже спирам да разбирам.
Понеже нищо вече не е същото.
Понеже всичкото ни е съсипано.
Защото всеки път те искам..
Виждаш ли мастиленото петънце?
Това е моят бледен стих за теб..
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)