Разбирам и това ме стопява.Разкапвам се безсмислено,защото след малко ще се втвърдя отново.Но ще съм по-призрачна.По-призрачна съм всеки път.Жилките на смисъла ми са износени и скърцат.Разбирам.Разбирам..Приемам го,разбирам..Разбиране,търпение.Аз нямам нужда?Давам,давам,давах..Аз спрях да давам?Спрях да искам?Спрях ли?Спрях.Какво остана?Призрачният восък от копнежите,който се втвърди в безформеност.