На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

събота, 14 януари 2012 г.

-Скучно ми е.
-Целуни ме!
-Господи!
-Нали ти е скучно?Хайде,целуни ме.
-Как?
-С уста?!
-Имам предвид..как така реши да те целувам..?
-Забрави го.
-Целуни ме!
-Как..?
-Нали искаше да те целуна!Целуни ме...
-С уста?
-С какво?
-Добре...Кратко или продължително?
-Забрави.
-Как?Нали искаше да те целуна?
-Господи.Продължително.
-Добре.Кога?
-Какво кога?Сега.
-Добре.Веднага ли?
-Тръгвам си.
-Недей.Целувам те?
-Целуваш ли ме?
-Да,ето.
-Давай.
-Давам де.
-Чакам.
-Целувам значи.
-По дяволите,целуваш или не?
-Ето де,целувам.
-Давай.
/Целуват се/
-Как беше?
-Продължително.
-Хареса ли ти?
-Господи.
-Да забравя?
-Да забравим.
Публикувано от в

1 коментар:

  1. Анонимен17 януари 2012 г. в 20:21

    Хм, това по истински случай ли e? :)
    Някак е твърде красиво за измислен разговор...

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)