На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

понеделник, 19 март 2012 г.

Когато в гърлото си имам ей такава буца..Когато си припомням на забавен кадър твоето сутрешно събуждане..Когато от кафето си отпивам меки глътки...Когато телефонът ми лежи безмълвен до тревожните ми помисли...Когато се страхувам,да не ме забравиш..Когато преминавам край дома ти..Когато се препъвам от безсилие..Когато се усмихвам като лудите..Когато правя онази физиономия..Когато си поръчвам от чая с карамел..Когато чакам в студа по спирките..Когато си кача крака на пейката..Когато няма кой да ме прекъсне..Когато си купувам синьо сирене..Когато си налея чаша вино..Когато сложа онзи шал с качулката...Когато мина край любимата сладкарница..Когато си припомням на забавен кадър твоето дишане..Тогава те обичам.Тогава те обичам грандиозно.Тогава те обичам не по навик.Обичам те по женския наивен начин.Обичам те през мрънкане и недоволство.Обичам те през възхищение и нежност.Обичам те по истинския начин.
Когато аз не знам къде си..Когато теб те няма..Когато сме далечни..Тогава те обичам най-много.

1 коментар: