Hindi Zahra.Музиката се разлива в мен като топло мляко с малко мед и дъх канела.Пръстите ми са сковани от сутрешния полъх,който пуснах в стаята си през прозореца.Мисля си:имам ли ръце на пианист?Защото,ако пръстите ми се движат по клавишите така леко,както се плъзгат по клавиатурата,то значи мога да творя и музика?
Театър.Глина.Стих.Рисунък.Сцена.Пея.Пея и танцувам.Губя се в изкуството и се откривам.Там съм някой непознат,но винаги напълно себе си.Там съм смелият бунтар и най-свенливата девойка.Там съм черна веда или спяща хубавица.Лудият шапкар или Гаврош.Безименен поет или Превер.Пикасо и необикновен драскач.В безумие или в смирен покой...
Изкуството е акт на сливане със себе си.За да се видиш истински,трябва да се "разопаковаш" и да се огледаш от всички възможни страни.Да осъзнаеш,че ти е предопределено да се разкъсваш между поривите на своя търсещ дух и въпреки това да съумееш да ги подчиниш на себе си.Да пътувате с една и съща каравана.Пътят може и да не е магистрален.Той и без това е толкова досадно равен и асфалтен...Дори полските пътеки понякога крият повече очарование и със сигурност отвеждат до някакво място.Място,което може да е пълно с вълшебства и тайни самодивски общества,въпреки че е възможно да е тясно и прашно.Място без нито едно огледало.
Изкуството е като тайна стая,която току-що,и то съвсем случайно,си открил в дома си.Вратата е тежка и солидна,изработена от черешово дърво.Проядена е от какви ли не скрибуцащи създания,но тя самата не скърца.Отваряш я и се озоваваш в приказка на Братя Грим.Всичко е потънало в прах,но той е златен..В дъното едва мъждука свещ.Не знаеш кой я запалил,но мекият й блясък е приятно топъл и те гали.А стените не се виждат от рафтове,наклонени под тежестта на стари книги с пожълтели страници и странни имена на автори,които не познаваш.Ухае на тамян и старост.На вечност и безвремие.Пред теб-люлеещ стол.Люлее се и тихо пее.Приглася му паркетът под нозете ти.Заслушваш се.Пее се за страсти и копнежи,за дуели,завършващи със смърт,за маскени балове и сладострастни дами,които често се отдават на греха.На стола-затворена кутия,която леко трепва.Вземаш я в ръцете си и сядаш.Столът се люлее сам.Дъхът ти е на пресекулки.Тогава сякаш някой ти подсказва,че в джоба ти е именно ключето.И се оказва прав.Поставяш го в металната ключалка и ключът се завърта сам.Пред смаяните ти очи изплува балерина.Движи се под звуците на Щраус.А под червената й малка сцена откриваш вехт тефтер и намастилено перо...Пиши.Пиши,ти казвам.За всичкото,което си видял и чул.Танцувай с балерината.Изпей мечтите си.Чети за всички живи твари.Ще започнеш да обичаш и праха,и старото.Тук няма огледало.Тук се виждаш в непрозрачните повърхности.Добре дошъл в себе си.
Hindi Zahra.Чепка грозде,окъпана от слънчеви лъчи.Денят започна хубаво.Погледнах се и мисля си,че нещичко видях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар