Когато в гърлото си имам ей такава буца..Когато си припомням на забавен кадър твоето сутрешно събуждане..Когато от кафето си отпивам меки глътки...Когато телефонът ми лежи безмълвен до тревожните ми помисли...Когато се страхувам,да не ме забравиш..Когато преминавам край дома ти..Когато се препъвам от безсилие..Когато се усмихвам като лудите..Когато правя онази физиономия..Когато си поръчвам от чая с карамел..Когато чакам в студа по спирките..Когато си кача крака на пейката..Когато няма кой да ме прекъсне..Когато си купувам синьо сирене..Когато си налея чаша вино..Когато сложа онзи шал с качулката...Когато мина край любимата сладкарница..Когато си припомням на забавен кадър твоето дишане..Тогава те обичам.Тогава те обичам грандиозно.Тогава те обичам не по навик.Обичам те по женския наивен начин.Обичам те през мрънкане и недоволство.Обичам те през възхищение и нежност.Обичам те по истинския начин.
Когато аз не знам къде си..Когато теб те няма..Когато сме далечни..Тогава те обичам най-много.

Виждаш ли мастиленото петънце?
Това е моят стих за теб.
Защото нямам думи да те нарисувам.
Защото нотите за тебе са фалшиви.
Защото струните не са настроени.
Понеже спирам да разбирам.
Понеже нищо вече не е същото.
Понеже всичкото ни е съсипано.
Защото всеки път те искам..
Виждаш ли мастиленото петънце?
Това е моят бледен стих за теб..

-Скучно ми е.
-Целуни ме!
-Господи!
-Нали ти е скучно?Хайде,целуни ме.
-Как?
-С уста?!
-Имам предвид..как така реши да те целувам..?
-Забрави го.
-Целуни ме!
-Как..?
-Нали искаше да те целуна!Целуни ме...
-С уста?
-С какво?
-Добре...Кратко или продължително?
-Забрави.
-Как?Нали искаше да те целуна?
-Господи.Продължително.
-Добре.Кога?
-Какво кога?Сега.
-Добре.Веднага ли?
-Тръгвам си.
-Недей.Целувам те?
-Целуваш ли ме?
-Да,ето.
-Давай.
-Давам де.
-Чакам.
-Целувам значи.
-По дяволите,целуваш или не?
-Ето де,целувам.
-Давай.
/Целуват се/
-Как беше?
-Продължително.
-Хареса ли ти?
-Господи.
-Да забравя?
-Да забравим.

Разбирам и това ме стопява.Разкапвам се безсмислено,защото след малко ще се втвърдя отново.Но ще съм по-призрачна.По-призрачна съм всеки път.Жилките на смисъла ми са износени и скърцат.Разбирам.Разбирам..Приемам го,разбирам..Разбиране,търпение.Аз нямам нужда?Давам,давам,давах..Аз спрях да давам?Спрях да искам?Спрях ли?Спрях.Какво остана?Призрачният восък от копнежите,който се втвърди в безформеност.