На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

четвъртък, 9 септември 2010 г.


Край.Достатъчно.Стига.Не мога повече.Не искам повече.Достатъчно.Не виждам смисъл.Край.С едничка дума или словосъчетание приключваме,отричаме,отхвърляме.С едничък отровен поглед изпиваме животите на дните си.На мечтите си.На хората,с които ги обвързваме.Кога наистина е времето за спиране обаче..никъде не пише.Никой не говори.Само тишина и недомлъвки.Видна недодяланост.Да приключа.Трябва ми мотив.Мотиви-казан със супа да забъркаш.Причинност-очевидна.Нагласена и добре измислена.А кураж?
Ъъъм,простете,да сте срещали един Кураж?Облечен е в неясни тонове,с прошарено-разрошена коса.Накуцва леко.Пуши.Очите му са сивкаво-графитени.Блестят като желание.Освен това не е общителен.Не заговаря никого.Говори сам със себе си.На себе си,с шарено-комичен плам.Мирише на тамян и огненост.По-скоро си е адски луд.Той,да,него,него търся.Не може да не сте го зървали поне.Броди из всичкото и се оглежда налудничаво.Оглежда се за мен.За теб.За нас.За вас.За всички.Ние да го заговорим.Да го поканим вътре,в топлите туптежи на своите кървави стаи.Да го почерпим чаша благост и да дарим на кокалестите му пръсти стръкче от чудесно намерение.Да го приемем.В себе си,за себе си,за дълго,ако не завинаги.
"Край" не означава винаги раздяла и горчивина.Идва краят и на лошите неща.И съмнението,и раздразнението,и най-раздиращата болка имат свои срокове на годност.И те окапват,изтичат като ненужна гнясна мазнина от стария фритюрник на малкия ни Ад.Понякога сам Краят е Начало.На нови смисли и трептения.На нови заключения и заклинания.Достатъчно на всичкия гнетеж.В метежен бунт неизживените пориви на време или късно изриват закостенялостта.Сега сме тук,сами,ядосани,с юмручени ръце и тежки стъпки,изправени пред сенките на своите собствени неща.Мечти и страхове,забравени отдавна.Ще ви разчистим.Някои ще се спасят.Другите ще ги изчистим.Оцелелите ще ги изкъпем,срешем и нахраним.Ще ги напишем с нови,Главни букви.Няма утопичност тук.Има личностен конфликт и..подтик за решение.Когато нещо ме души,умирам или удушавам него.
Горим.Претегляме.Горим.Решаваме.И все горим.

1 коментар: