Нямаше ли кой да ми каже?Имаше.Нямаше ли кой да го чуе?Нямаше.Светът беше пред мен,до мен,под мишница,в очите ми.Свободата беше тъничка окова.Но сега ми е нашийник.С шипове.Да мога всичко да си мисля,да си искам,да отивам,да се връщам,да обръщам гръб насам натам-можех всичко,мога го и днес.Но ми тежи.Тежа от безтегловност.Потъвам в безидейност.И несигурност.И тъпо,тъпо,тъпо топката в стомаха тъпкано притиска слабата ми смелост.И надуват се от слабост и нозете ми, и волята..