Липсва ми да бъда странна.Отдавна спрях да съм Декември.Беше хладно,но обсебващо и сигурно.Беше като пъпеша,който настървено дълбая с металната лъжица за вечеря.Гумен и безвкусен пъпеш,със сладост по-скоро нулева.Но докато лъжицата не загребе от кората,няма да спра да поглъщам парчетата зелена гума.Липсва ми да съм далечна и безсладостна.Липсва ми да ме гадаят безуспешно.Бях причудливост и стомана.Бях множественост.Имах самота и отчужденост.Случваше ми се да бъда сянка.Честичко кипях в консервативност.Липсва ми загадъчност.Липсват ми моментите,в които в чуждите очи прочитах неразбиране и отегчение.Липсва ми да бъда скучна.Липсват ми и погледите на насмешка.На надменност.Мога да забъркам цяла тенджера с неща,които скромно бях.Мога да добавя към сместа идеята за нещата,които можех да бъда,но не бях.И в крайна сметка,след като разбъркам парченцата отминало безредие,долавям непознат за обонянието ми аромат.Прилича ми на опияняваща съвкусица от медено с лимонено..Това е То-Нестранното.Това е не-Декември.То доминира в моето меню от време насам.Кисело до сладост и сладко до вгорчаване..Това е Моят Днешен ден.Това съм Аз.От чуждите лица струи желание.Струят мечти и цветове.Стрелите им са лозунги за слънце и всеобщност,за споделеност.Не ме гадаят-Виждат ме!Не съм стомана-не посичам никого.Не съм загадъчна-рисуват ме..Разказват ме с приятни прилагателни.Усмихват се,когато проговоря.Усмихвам се и аз.Когато те цъфтят край мен,аз мога ли да бъда скучна?Мога ли да не разбирам мотивите за нежен поглед и добри очаквания?От Декември ми остана само мъничко,колкото да си го скътам в джобчето на кеца.Туй то мъничкото е онзи пъплещ хлад,който ми навяват мислите.За неща.За отношение.За смисли.Който ме запраща надалеч.В преди.Тогава почвам да си липсвам.Искам си обратно странността.Искам да ме мерят,да ме драскат,да ме пишат,ала никога да не успяват.Искам най-надменно да стоя над надменността.Но тези пориви към "Беше" и този тъп прозрачен вкус на гумен пъпеш изтриват от менюто ми онези нотки медено-лимонени,които ме разбъркват като с миксер.И ето пак,сега,отново,тук,за пореден път на моето внимание Аз безпогрешно проумявам колко е безвкусна гумата;как искам да преглътна залък сладост;колко е прекрасно да Ме виждат.Е,липсва ми понякога да жиля в стил Декември.В такива случаи откриването на невинни жертви не е голям проблем.Но личният ми календар показва друго в повечето дни.Разпръсква жълто.На страничката пише топлота.И всичко предполага диалог.Монолозите ми хващат прах и избеляват.Настана нов сезон.