Страх ме е да не се изгубя.Страх ме е да следвам вятъра.Страх ме е да не се сбъднат мечтите ми.Страх ме е дали ще успея да измисля нови,ако старите се сбъднат.Страх ме от сенките,които нощем се разхождат по стените ми.Напомнят ми,че има толкова много неща,които не познавам.От тях се страхувам понякога.Че може да ги опозная и да се уморя.Страх ме да стана по-добра.Страх ме е да нямам за какво да се боря.И да имам.Страх ме е часовникът да не спре изведнъж.Да не се окаже,че времето е свършило,че завинаги е полунощ.Страх ме е от онзи вид хлебарки,които могат да се качват на леглото ми.Страх ме е да не забравя да си заредя картата за градски транспорт.Страх ме от безумно сини очи.Страх ме е да не се влюбя именно защото отчаяно ми се иска.Но как мога да съм сигурна кое е най-доброто за мен..Страх ме е да знам какво ще ми се случи.Страх ме е от гледане на кафе и гледане на карти.Страх ме е да не ми излезе пъпка на носа.Страх ме е от чукане по вратата,когато няма никой вкъщи.Страх ме е да не влезе някой,когото съм очаквала,но който няма работа при мен.Страх ме е от мен самата,защото почти нищичко не знам за себе си,но и ме е страх от това,което ще разбера.В общи линии,страховете ми не са нищо особено.