Дишам ли?По дяволите,дишам.
На пристъпи поемам глътки въздух.
Ванилия не искам да мириша-
презирам всички сладки аромати.
Презирам те,защото си ванилия,
защото умириса паметта ми.
Защото няма как да те отпиша,
понеже дланите ми са изстинали.
Изхвърлих всички ароматни свещи,
натиках ги във скъсана торбичка,
но още ми ухае на любовност и
все още бузите ми са горещи...
По дяволите твойто,мойто лято
и пясъка,полепнал по нозете.
След залъка халва горчилка глътнах,
горчилка глътка за събуждане.
Изцапах се със розови мечти и..
но бързо се усетих и измих се.
И с всичко,що на розово прилича,
най-безцеремонно аз простих се.