Да не си посмял да ме погледнеш.Не и похотливо,не и с жажда.Позволявам ти да бъдеш безучастен.Ела до мен не веднъж,но не приближавай истински.Внимавай да не ме докоснеш.Опитай да не ме поискаш.Съзерцавай ме безукорно и бледо.Защото ако те усетя,ако те посоча с черния си показалец,мили мой,ще трябва да останеш.Обещавам ти,че няма да е никак страшно.Само ще погледам в страховете ти.Ще ги донапиша в своя тон.Ще запаля свещи с аромат на смисъл и ще те омая с тях.Тогава ще помолиш аромата им да гали вечно ноздрите им.Точно в този миг ще ме обикнеш.Не бързай..Не се втурвай да ме имаш.Изчакай песента да свърши.Тоновете музика понякога ни мамят и прибързваме.Всеки нов акорд е трепет на талази.Не бързай сляпо да му довериш душата си.Ето...чуваш ли пианото?Чуваш ли плача му?Тази нощ скърби за теб,защото ти не бързаш да си тръгваш.Другите напуснаха,но ти отпиваш нов копнеж от нова чаша.Моля те,бъди благоразумен.Остава само още ла минор..И после..После моят глас ще стихне.Ще оставя микрофона и ще дойда.Чуваш ли,нещастнико,ще дойда..Тогава ще потънеш в моя шепот и обаянието ми ще те задави..Тръгни,преди да спре пианото.Иначе ще те поискам.Ще те посоча с черния си показалец.Знаеш ли това какво ще значи?Значи,че ще трябва да останеш.