На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

неделя, 13 февруари 2011 г.

Призовавам всички свои странности.Надигнете своя бурен вихър и залейте сцената...!Нека да стоя неадекватно,нека бъда изтъкана от безумие.Тъй ще е и днес,и после.Завесата е вдигната отдавна и моята поява е очаквана.Но моят глас е изненада,защото мога всичко да ви кажа.Смятам и да го направя.Привет.Обичате ли драма?Драма няма тук,има само впечатления.Няма пошлост и скандал,само цинизъм.Ако външният ми вид ви притеснява,моля,закрийте с длан неверните си погледи.Само ме послушайте..Ще ви говоря най-безсрамно...За безсънни нощи и тикове от изтъкана нервност,за потискани желания и очни болки..Не си запушвайте ушите,защото тези нощи са и ваши.Защото виждам и в момента как без никаква причина се поклащате в седалките.Защото,от сълзи,или пък може би от ярост,търкате очите си с мръсните си длани.Не искам да останете до края.Но настоявам незабавно да признаете.Признайте,драги събитийници,че моите странности са и винаги ще бъдат не по-малко ваши...

Няма коментари:

Публикуване на коментар