Не искам нищо ексклузивно-
ела и полегни до мен.
Избягвай да ми обещаваш.
Просто ме гуши цял ден.

Вече нищо не очаквам.
Преценявам всичко на мига.
Само ме стопли и тръгвай,
тичай бързо през снега.

Тичай,да не закъснееш,
някой да не ти се скара...
Аз ще се приспивам тука
с чаша ром и със цигара.

Дишам ли?По дяволите,дишам.
На пристъпи поемам глътки въздух.
Ванилия не искам да мириша-
презирам всички сладки аромати.
Презирам те,защото си ванилия,
защото умириса паметта ми.
Защото няма как да те отпиша,
понеже дланите ми са изстинали.
Изхвърлих всички ароматни свещи,
натиках ги във скъсана торбичка,
но още ми ухае на любовност и
все още бузите ми са горещи...
По дяволите твойто,мойто лято
и пясъка,полепнал по нозете.
След залъка халва горчилка глътнах,
горчилка глътка за събуждане.
Изцапах се със розови мечти и..
но бързо се усетих и измих се.
И с всичко,що на розово прилича,
най-безцеремонно аз простих се.

Призовавам всички свои странности.Надигнете своя бурен вихър и залейте сцената...!Нека да стоя неадекватно,нека бъда изтъкана от безумие.Тъй ще е и днес,и после.Завесата е вдигната отдавна и моята поява е очаквана.Но моят глас е изненада,защото мога всичко да ви кажа.Смятам и да го направя.Привет.Обичате ли драма?Драма няма тук,има само впечатления.Няма пошлост и скандал,само цинизъм.Ако външният ми вид ви притеснява,моля,закрийте с длан неверните си погледи.Само ме послушайте..Ще ви говоря най-безсрамно...За безсънни нощи и тикове от изтъкана нервност,за потискани желания и очни болки..Не си запушвайте ушите,защото тези нощи са и ваши.Защото виждам и в момента как без никаква причина се поклащате в седалките.Защото,от сълзи,или пък може би от ярост,търкате очите си с мръсните си длани.Не искам да останете до края.Но настоявам незабавно да признаете.Признайте,драги събитийници,че моите странности са и винаги ще бъдат не по-малко ваши...

Да не си посмял да ме погледнеш.Не и похотливо,не и с жажда.Позволявам ти да бъдеш безучастен.Ела до мен не веднъж,но не приближавай истински.Внимавай да не ме докоснеш.Опитай да не ме поискаш.Съзерцавай ме безукорно и бледо.Защото ако те усетя,ако те посоча с черния си показалец,мили мой,ще трябва да останеш.Обещавам ти,че няма да е никак страшно.Само ще погледам в страховете ти.Ще ги донапиша в своя тон.Ще запаля свещи с аромат на смисъл и ще те омая с тях.Тогава ще помолиш аромата им да гали вечно ноздрите им.Точно в този миг ще ме обикнеш.Не бързай..Не се втурвай да ме имаш.Изчакай песента да свърши.Тоновете музика понякога ни мамят и прибързваме.Всеки нов акорд е трепет на талази.Не бързай сляпо да му довериш душата си.Ето...чуваш ли пианото?Чуваш ли плача му?Тази нощ скърби за теб,защото ти не бързаш да си тръгваш.Другите напуснаха,но ти отпиваш нов копнеж от нова чаша.Моля те,бъди благоразумен.Остава само още ла минор..И после..После моят глас ще стихне.Ще оставя микрофона и ще дойда.Чуваш ли,нещастнико,ще дойда..Тогава ще потънеш в моя шепот и обаянието ми ще те задави..Тръгни,преди да спре пианото.Иначе ще те поискам.Ще те посоча с черния си показалец.Знаеш ли това какво ще значи?Значи,че ще трябва да останеш.