Изгрев е.До теб не се събуждам.И с теб не срещам залеза.Не тичаме в дъжда.Не лягаме в ръжта.Не виждаме в едни и същи цветове.Не пием.Не говорим.Не идваме.Шепнем.Шепнем ли наистина?Мълчим един за друг,горчим един за друг.Вихрушено и страшно.Прашни са ни думите.Ръждясали.Аз с Теб Не безброй неща.Аз до Теб Нищо доста пъти.Задави ли се пак от моите многоточия?Недей..Преглъщай..Дишай.
Не си ми по угода..Неудобен си ми сякаш.Колко сякаш?Ами винаги.Ала?Тогава?Хм..Гнил си ми.Нагарчаш ми.Всичко ми смущаваш.Всичко ми е в чер пипер.Преглъщам те.Кихам.Позадавям се.Очите ми потичат.И тъй така,и все натам..Искам да те изгреба с лъжица.Да ти се обясня натясно.Не в розово-безумни чувства.Не в обсебеност.Искам да те посветя в докосване.В срещане и пълноценност.В нужда без необходимост.В шантава взаимност и преплетеност...
Не идвай.Просто почети.Зачети за мен и моите герои.Те са дрипави и рошави,целите в червени кръпки.Инат и Нежност,Глупост и Надеждност.Не искам да ги опознаваш твърде.Може да не ги харесваш.Допускам,че са ти досадни.Не ги прегръщай.Приеми ги.Погледни ги.Виж ги..
Кога,дали и по каква причина ще ме прочетеш..?Ще почакам.Ще послушам кротко гадостната кашлица на своите опасения.Болни са и понакуцват.Ще им мине.Купих им одеве патерици..