Всички изглеждаме трескави,защото сме хронично болни от умора.Защото сме безвъзвратно изтъркани от говорене,пресмятане,от страх да се повзрем в мечтите си..Предъвкани сме от собствената си начумереност.Слънчеви хора,търся ви.Търся ви от чисто егоистични подбуди.Искам да вдишам живец.Искам вашите цветни бръщолевения да заглушат досадните ми въздишки.Има ви,мяркала съм ви.Потърсете ме,хайде.Нямам много време да се оглеждам за вас,заета съм с умора и сивота почти винаги.Не искам да съм умора и сивота почти винаги.Не ми се говори.Блее ми се.Не ми се подскача.Краката ми се подуват.Не ми се крещи.Шепти ми се.Очите ми са стъклени от къси нощи.Искам да блестя.Не да заслепявам,само да топля.Ще ви сгрея,ако ме помолите.Само някой да ме сгрее първо мен...