Всички изглеждаме трескави,защото сме хронично болни от умора.Защото сме безвъзвратно изтъркани от говорене,пресмятане,от страх да се повзрем в мечтите си..Предъвкани сме от собствената си начумереност.Слънчеви хора,търся ви.Търся ви от чисто егоистични подбуди.Искам да вдишам живец.Искам вашите цветни бръщолевения да заглушат досадните ми въздишки.Има ви,мяркала съм ви.Потърсете ме,хайде.Нямам много време да се оглеждам за вас,заета съм с умора и сивота почти винаги.Не искам да съм умора и сивота почти винаги.Не ми се говори.Блее ми се.Не ми се подскача.Краката ми се подуват.Не ми се крещи.Шепти ми се.Очите ми са стъклени от къси нощи.Искам да блестя.Не да заслепявам,само да топля.Ще ви сгрея,ако ме помолите.Само някой да ме сгрее първо мен...

Изгрев е.До теб не се събуждам.И с теб не срещам залеза.Не тичаме в дъжда.Не лягаме в ръжта.Не виждаме в едни и същи цветове.Не пием.Не говорим.Не идваме.Шепнем.Шепнем ли наистина?Мълчим един за друг,горчим един за друг.Вихрушено и страшно.Прашни са ни думите.Ръждясали.Аз с Теб Не безброй неща.Аз до Теб Нищо доста пъти.Задави ли се пак от моите многоточия?Недей..Преглъщай..Дишай.
Не си ми по угода..Неудобен си ми сякаш.Колко сякаш?Ами винаги.Ала?Тогава?Хм..Гнил си ми.Нагарчаш ми.Всичко ми смущаваш.Всичко ми е в чер пипер.Преглъщам те.Кихам.Позадавям се.Очите ми потичат.И тъй така,и все натам..Искам да те изгреба с лъжица.Да ти се обясня натясно.Не в розово-безумни чувства.Не в обсебеност.Искам да те посветя в докосване.В срещане и пълноценност.В нужда без необходимост.В шантава взаимност и преплетеност...
Не идвай.Просто почети.Зачети за мен и моите герои.Те са дрипави и рошави,целите в червени кръпки.Инат и Нежност,Глупост и Надеждност.Не искам да ги опознаваш твърде.Може да не ги харесваш.Допускам,че са ти досадни.Не ги прегръщай.Приеми ги.Погледни ги.Виж ги..
Кога,дали и по каква причина ще ме прочетеш..?Ще почакам.Ще послушам кротко гадостната кашлица на своите опасения.Болни са и понакуцват.Ще им мине.Купих им одеве патерици..