Липсва ми да бъда странна.Отдавна спрях да съм Декември.Беше хладно,но обсебващо и сигурно.Беше като пъпеша,който настървено дълбая с металната лъжица за вечеря.Гумен и безвкусен пъпеш,със сладост по-скоро нулева.Но докато лъжицата не загребе от кората,няма да спра да поглъщам парчетата зелена гума.Липсва ми да съм далечна и безсладостна.Липсва ми да ме гадаят безуспешно.Бях причудливост и стомана.Бях множественост.Имах самота и отчужденост.Случваше ми се да бъда сянка.Честичко кипях в консервативност.Липсва ми загадъчност.Липсват ми моментите,в които в чуждите очи прочитах неразбиране и отегчение.Липсва ми да бъда скучна.Липсват ми и погледите на насмешка.На надменност.Мога да забъркам цяла тенджера с неща,които скромно бях.Мога да добавя към сместа идеята за нещата,които можех да бъда,но не бях.И в крайна сметка,след като разбъркам парченцата отминало безредие,долавям непознат за обонянието ми аромат.Прилича ми на опияняваща съвкусица от медено с лимонено..Това е То-Нестранното.Това е не-Декември.То доминира в моето меню от време насам.Кисело до сладост и сладко до вгорчаване..Това е Моят Днешен ден.Това съм Аз.От чуждите лица струи желание.Струят мечти и цветове.Стрелите им са лозунги за слънце и всеобщност,за споделеност.Не ме гадаят-Виждат ме!Не съм стомана-не посичам никого.Не съм загадъчна-рисуват ме..Разказват ме с приятни прилагателни.Усмихват се,когато проговоря.Усмихвам се и аз.Когато те цъфтят край мен,аз мога ли да бъда скучна?Мога ли да не разбирам мотивите за нежен поглед и добри очаквания?От Декември ми остана само мъничко,колкото да си го скътам в джобчето на кеца.Туй то мъничкото е онзи пъплещ хлад,който ми навяват мислите.За неща.За отношение.За смисли.Който ме запраща надалеч.В преди.Тогава почвам да си липсвам.Искам си обратно странността.Искам да ме мерят,да ме драскат,да ме пишат,ала никога да не успяват.Искам най-надменно да стоя над надменността.Но тези пориви към "Беше" и този тъп прозрачен вкус на гумен пъпеш изтриват от менюто ми онези нотки медено-лимонени,които ме разбъркват като с миксер.И ето пак,сега,отново,тук,за пореден път на моето внимание Аз безпогрешно проумявам колко е безвкусна гумата;как искам да преглътна залък сладост;колко е прекрасно да Ме виждат.Е,липсва ми понякога да жиля в стил Декември.В такива случаи откриването на невинни жертви не е голям проблем.Но личният ми календар показва друго в повечето дни.Разпръсква жълто.На страничката пише топлота.И всичко предполага диалог.Монолозите ми хващат прах и избеляват.Настана нов сезон.

Видях ги.По най-истинския и неподправен начин.Най-милите ми хора.Понякога целенасочено се взирах в грешките им.Боядисвах ги в кърваво червено и ги забивах на кол.Да се видят.Да Ги видят.Да ги видя.Често ги разглеждах непреднамерено.Онова,което търсех,се набиваше на очи без да напрягам зрението си.И те се давеха в широките ми зеници посред нощ,тълпяха се в слепоочието ми и аз не веднъж ги премислях.Тях.Най-милите ми хора.Замервах ги с подигравателни тоналности.Премервах ги.Везната главоломно се накланяше като обезумяла.Ту насам,ту натам.Без никаква проява на послушно постоянство.
Не съм злоблива и зловлечена.Отричам.Не искам да наказвам окончателно.Но само с взиране и щипане човек познава.Своята комедия.Трагедията на другите.Посиних най-любимите си хора не веднъж.С хапливи забележки и етюди,внушаващи вина.Но синините избледняват.След тях остава порив към внимателност.Защо да не синя тогава?
Видях ги.Познах очите и стрелите им.Проникнах в най-червените им пориви.Обикнах сладостната им наивност.Поносих на гърба си килограми от гнева им.Затова са най-любимите ми хора.Защото мога да ги нарисувам.Мога да изрецитирам страховете им.Мога да ги изтанцувам.За какво да си мълча?По-добре е да ги видя.Истински и неподправени.Уплашени.Оголени като фитилчето на тъмна свещ.За да пострадам с тях.Да се кикотя с тях.Да ги помилвам с красноречие.Да се прегърнем в споделеност.

Ironic.

Imalo edno segashno vreme.Dnes.
Sutrin,potopena v ledeno kafe.Pladne,prizemeno ot vuprosi.
Priqtnostrashno e da osuznaesh kolko si naludnichav ponqkoga.Dnes naludnichavata sum az.Ednata mi ruka e vkopchena v chashata,ot koqto s nedoverie me gledat angliiski dvorcovi litsa.Istoriqta na edin narod stoi na masata do mishkata,izobrazen.Na chasha.A moqta istoriq?
Lqtoto me plashi.Do bezumie.Ne me obzema trepeta na plajniq vupros.Kapela nqmam.Sandalkite mi sa ot starite kolekcii.Sluncezashtitata ne sum osigurila.Tova neblagosustoqnie na morsko-letniq mi duh ne se dulji na nqkakvo nevejestvo.Ostavqm chashata.Kakvo e?Koe e strashnoto,koeto plete v stomaha mi kulbo ot obezumeli peperudi?
Neznanieto.A bqh tolkova smela na novogodishnoto party,kogato si obeshtah veche nishto da ne si obeshtavam.Kogato v edna glutka shampansko udavih poriva na svoqta celesuobraznost.Izminaha stotitsi dni na nepredvidimosti I vulneniq,koito spletoh v shareno kilimche.Oblecheno v gramatika zvuchi kato minalo svursheno.Sega obache lqtoto mi maha s luchite si.Privetlivo,a az sum cqla nedoverie.Zvuchi mi kato shtipka kanela,primesena s cheren piper.Natrapchivo na vkus I neopredeleno.Draznenie za setivata.
Otkrivam proklqtieto si v nepretenziozniq fakt,che razpolagam s kupchina svobodno vreme.Priznavam si,ne mi e bazova potrebnost.Vremeto ne oznachava samo markovi slunchevi ochila I skup kokteil v koketna chasha.Predpochitam kritikata ot litsata na kralitsite,koito sharqt nai-dostoino moqta.Vremeto nagarcha I uhae na samotnost.Na nezavurshenost.Na bleene v ednichka tochka.I az premnogo,predulgo I presileno se udrqm v tezi svoi strahove.Ne e li tova naludnichavo?Priqtelstvoto mi namiga izzad vseki ugul.Dori I gulubite me privikvat sus svoeto nosovo bobotene.A az sum se otdala na mudruvane.Na nepokorni razsujdeniq pred smisula na svoite letni chasove.Za tezi,deto ne izdigat v kult prikazki za zamutsi ot pqsuk I tropicheski zagar-potursete se.Pletete v po-razlichni prejdi svoite dni.Pishete svoq smisul.Iztancuvaite go.Iztananikaite si nervnichko melodiq.
Ne sum partien lider.Tova ne e skandirane s cel visok vot.Az samo iskam da podskazvam,dosusht kato v shesti klas.V neznanieto si za tova kakvo da tursq v jegata na letniq pokoi uznah podrobnosti za sebe si.Poglednah se.Smutih se ot vidqnoto,no ne dotolkova,che da se otvratq.Ot tazi mnima sreshta sus se rodi i I nova umnotiq.Dragi vie tam,chetqshti,vuzprepqtstvani ili ne,no samokritichni I smuteni dosta ponqkoga,trqbva dobre da znaete,che,kolkoto I vulnuvashto da e da se nosish po techenieto,zdravoslovno e ot vreme na vreme da se vkopchvash v nqkoq nadvesena klonka.Zashtoto imenno blagodarenie na tazi klonka ot ne-znam-kude-si si poemash vuzduha za novo gmurkane.Taina e,no moje da go kajete na vseki,koito nqma celesuobraznost v djobcheto na svoite namereniq-dori I techenieto ne se luta suvsem bezcelno.I to ima svoqta posoka.
Na vratata se pochuka.Dali ne e Gospojica Uverenost?Nadqvam se da bude tq.Ne znam kude,koga I kak shte se natukna na svoq lichen smisul.Dali shte se promukne po terlici I krotko shte zaspi do men,ili shte grumne kato mulniq sled silen chelen sblusuk s neshto ot neqsno estestvo.Znam samo za moshtta na svobodata si.Svobodata da izbiram.Tumen lak za nokti.Tuk tam nqkoi zloben pogled.Turkoazeno,maslineno zeleno.Ringtone.Telefonen nomer.Kopnej po gudel ot poznata muza.Po trepet ot poqvata na nova.
Otnovo se pochuka..Edin moment.Dovijdane.Tova e tq!