На кафе с Оскар Уайлд..

"Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“

четвъртък, 29 април 2010 г.

За чашата в оранжево и синьо.За тихите въздишки сутрин.За слънцето,което се прокрадва.За мириса на пролет и очаквано.За хрупкавите ми надежди.За глътките изпъстрен въздух.За люляка.За скърцането на вратата.За шкафа,който тихо хлопва.За връзката от черно кадифе.За книги с интересни думи.За прах и за трохи.За веселост.За тонове изпито раздразнение.За повея на тишината.За шум и многоцветен крясък.За всичко мога да разкажа.Приказка.За главните герои.За теб и мен.За тях.За вас.За смелите ни въдици.За смешния ни улов.Улов.Ето я развръзката..Края няма да напиша аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар