Харесвам скърцането на паркета.Харесвам танца на светлината,която се носи по издрасканата му повърхност.Понякога долавям очарованието на нещата.Напоследък ми се случва все по-рядко,но когато се възхитя от нещо дребно,се чувствам значима.Днес си запалих ароматизирана пръчка и се заслушах в песента на паркета в стаята.Струва ми се,че не слънцето избира коя повърхност да огрее,а аз.Аз съм тази,която трябва да го пусне вътре.Да му позволи да се заиграе с шарените ъгълчета на стаята.С посивялото ми напоследък въображение.Всъщност,любимото ми занимание е да съм слънчева,но не и задушна.Днес не ме дразни глъчката на жаркия софийски ден.Днес дори не ми е скучно.Започвам да си мисля,че наистина от мен зависи.Та,кой друг,ако не аз,ще дръпне настрана тъмната завеса?Майка ми е на работа...