Пухено..

По дяволите,смахнато!Луда,луда съм до най-мъничкия кръвоносен съд!Къде да ида?При кого?Колко да остана?Да остана ли изобщо?Как бих могла,когато всяка пухена прегръдка се забива в тялото ми като шило?!Нямам мира,нямам търпение да бъда пухена,а страшно ми се иска!
Казват,че се свиква.Първо ти е странно,после спира да ти прави впечатление.Хубаво,обаче аз не искам да ми бъде безразлично.От това най-много ме е страх.Поради тази причина,вероятно,няма да бъда за никого пухена...

Не ме изтривай..

Моля те,възпри безименния пръст на дясната си длан.Не натискай „Backspace”,забрави за “Delete”..Остави ме още малко да помисля.Остави ме да измисля някой глупав отговор,някоя изтъркана причина да те видя за пореден път.Да,не съм особено добра в отговорите,но..нямам право на десетки шансове,нали?Не ме наказвай с притихнало безмълвие,с каквото те наказвам често аз.Просто ме изчакай да въздъхна и..ще си говорим пак.Ще ти разкажа своите слабости една след друга.Ще ти покажа всички хапчета,които гълтам.Ще те посветя в безумните си болести.Само,моля те,не ме изтривай.Но не ме кани да бъда,редом с теб,побъркан член на някоя изтъркана и бездиханна вечност.Покани ме да танцуваме на тази песен,в този миг,под скърцащия съпровод на стария паркет.Помоли ме нещичко да ти изпея,да настръхна,без да обещавам втора песен..
Остави ме още малко да попея.Позволи ми да изпия нещо с теб.А аз ще стискам пръстите на дясната ти длан усилено,докато не решиш да си отидеш.