Тъпо.

Няма ме.Няма ме в предишната ми веселост.Няма ме в безсмисления разговор.Дори и в лиготията ме няма.Няма ме и в пясъчните кули.Има ме във восъчните.Има ме обесена в бръшляна,дишаща все още,вдетенена.Има ме в огризката от ябълка,изпита с жарки устни насаме.Има ме в открехнатото на прозореца,когато вън е тихо и в стаята не влиза грозен шум.Има ме в пропуснатия разговор.В ръкава на зелената ми мъжка риза.Има ме и в кухнята,в торбата с орехи и лешници.Има ме във възела на мръсните кубинки.В неизползваната ми палитра,в неразлистения скицник..Има ме в уютното безредие на портмонето.Там се мъдрят мои стари снимки!Тъпо.Колкото и да се съмнявам понякога,признавам,има ме тук-там..

Отровено ми е..Искам да повърна всички свои опасения..Господи,натровена съм от копнежите и гадните трагедии,които съчинявам и написвам...сам сама!!Не ми се бутат вече разковани колесници..Непрестанно се бода на уродливите пирони,с които нищичко не мога пак да закова.