В тона на стомашните си болки
тананикам си куплет за теб.
Той не е красив и звънък,
римите му са през ред.
Цялата кипя от ведър хаос,
тананикам ли или бълнувам?
Б тона на стомашните си болки
искам с теб да потанцувам..

Колкото по-смъкнати са джинсите ми,толкова по-нахално и освободено се чувствам.Колкото по-провиснала е шапката ми,толкова по-наперено се нося по тротоарите.Връзките на кецовете ми са зелени не защото съм еко,био или прочее ориентирана,а защото дразнят хората.Едно от най-любимите ми неща е да ме гледат с недоумение.Почти ме сочат и с кръвнишките си погледи ме питат:”Къде ти е женствеността?”
Е,в джоба ми е.Не ми пречи да им се оплезя.Забавно ми е да наблюдавам смешните им изражения.Ако видят цветно петно на фона на всичкото сиво,веднага си купуват Vanish и го търкат,докато не остане дупка.А само ако знаеха,че червените им скули приличат на скапани домати!
Понякога полагам неимоверни усилия,за да се слея с тях и да им дам да ме погълнат.Никога не ми се получава.Ако да бъда одобрена означава някой самовлюбен Дон да ме изтрие с гумичка,смятам да пропусна.Отдавна спрях да търся одобрение.
И точно оттогава то започна да ме навещава.Доста рядко,силно предпазливо,но се вясва на прозореца и нещо ми говори.Понякога не го разбирам,не дочувам плахия му шепот.Когато обаче го притисна в някой ъгъл,си изпява всичко.Не съм била чак толкова студена.Очите ми били предимно симпатични.Понякога държанието ми било поносимо до приятно...Срещите ми с него ме заливат с нови тръпки.Редом до хроничната циничност се нарежда светъл порив.Иска ми се...слънце.Виждам в жълто и оранжево!Пожелавам си да се усмихвам.Пожелавам си да съм дете...Да ви поглеждам ведро,без да се замислям колко грозно и безвкусно сте облечени;колко глупаво изглеждате заради мъжете си;колко глупави са те,че се съобразяват с вас!Пожелавам ви дори да не ви обиждам толкова!Или пък не?Не виждам вече Одобрението в стаята..
Не се отчайвайте.Все някога ще ви харесам,но вие мен май никога.Но нищо.Джинсите ми са достатъчно провиснали и гордите ви укори не ме сломяват.Връзките ми са зелени не защото зеленото е любимият ви цвят,а защото вашите са черни.
Добър ден?След срещата ви с мен добър ли е?Добър ще да е май,защото аз ви развълнувах.Не се страхувайте от щракането в главите си.Това е знак,че скоро ще се срещнем пак.По ваша воля.