Под булото на явна психодрама
аз водя монолог за двама.
С умението на виден кукловод
под нервен музикален съпровод
аз пиша реплики за две лица
и всеки път по малко се сбогувам.
Аз драскам в дверите на листа,
но взорът ми отдавна не е бистър.
Защото аз копнея за ответ,
а твоите ответи не са истина.

Всяка сутрин си измивам зъбите,обличам си просунатите гащи и напускам стаята.Вървя по коридора с най-широкия разкрач,все едно се шляя в парка.Преди това съм сложила спиралата в торбата.Някой път замръквам другаде.След като напусна блока си,минавам край казаните.Те са миризливи,но са шарени.Като всичко,което се опитвам да направя.После се прегръщам най-безцеремонно с непознати недоспали недодяланици в автобуса.Почти на всеки 5 мин. имам силен порив да покажа среден пръст.Въздържам се.Работя малко,с много хора.Минават ми на лента пред очите.Въпреки това ги помня и им се усмихвам твърде често.Понякога на мен ми се усмихват.По-често ме товарят и отравят.Някой път се случва и да уча.Чупя си бисквитите на половина и си вадя с тях лютеница от буркана.Не обичам да си мия лъжицата,затова гледам да не я използвам.Всяка вечер спя.Сънувам сложни ситуации.Събуждам се и ставам през нощта.
Нищо изключително,забележете.Ежедневието на един обикновен келеш.Не ме харесвайте напълно,само ми кажете "Да".Поискайте ме да остана.Така отново ще поискам и аз.